"Европа пропусна да си научи уроците от екологичните катастрофи"

Джон Видал, „Гардиън“, 23.01.2013

Разчитане на първите сигнали можеше да предотврати загуби на хиляди човешки животи и увреждане на екосистеми, според доклад на ЕАОС
Останките от четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил.“ Европа пропусна да си научи уроците от много екологични и здравни катастрофи като тази в Чернобил, предупреждава докладът.


Фото: Игор Костин / Corbis

Eвропа пропусна да си научи уроците от много екологични и здравни бедствия като катастрофата в Чернобил, оловните горива и инсектицидите с ДДТ, а сега пренебрегва сигналите от измирането на пчелите, генномодифицираните храни и нанотехнологиите, според доклад на Европейската агенция за околна среда (EАОС) в 800 страници.

Хиляди човешки животи можеха да бъдат спасени, и дълбоки екологични щети – предотвратени, ако „принципа на предпазливостта“ беше приложен въз основа на ранните предупреждения, твърдят авторите на излязъл в сряда доклад под заглавие „2013 Закъснели уроци от ранните предупреждения.“

Те обвиняват индустрията, че работи за да корумпира и подкопае регулаторните механизми чрез фабрикуване и манипулиране на изследвания и натиск върху правителствата за финансови печалби. „Те преднамерено наемат уважавани учени, медийни експерти и политици, които да оспорват всяко свързване на продуктите им с евентуални рискове. Някои индустриални групи и мозъчни тръстове явно са възприели стратегията да всяват съмнение, да пренебрегват научните сведения за опасности и да се оплакват от свръхрегулация, с цел да подкопаят вземането на предохранителни решения.“

С цел да подобри разбирането на научната информация, рецензираното изследване разглежда 18 области, включително излъчванията от мобилни телефони, таблетките за контрол на раждаемостта във водна среда и инвазивните биологични видове. То доказва, че правителствата често закъсняват твърде много с приемането на закони, които да ограничат смъртността или масовите финансови загуби и е много вероятно да се съпротивляват срещу каквато и да било регулация. Авторите са разкрили над 80 случая, при които не са били въведени регулации, докато не е станало ясно дали рисковете от дадена технология или химикал са реални или недоказани.

Ядрена енергия

Според изследването катастрофата във Фукушима през 2011 г. може да е излъчила два пъти повече радиация отколкото признава японското правителство. Според авторите, изтичането на радиоактивен цезии-137 от Фукушима е започнало по-рано отколкото признават властите, продължило е по-дълго и се разпространило в много по-широка територия отколкото се вярваше досега.
Авторите твърдят, че е прекалено рано за да се правят каквито и да било отговорни изчисления на потенциалното въздействие от катастрофата във Фукушима върху човешкото здраве.

Докладът отново отваря фронта на противоречие между защитници и опоненти на ядрената енергия по въпроса за здравните щети от чернобилската катастрофа през 1986. Докато Световната здравна организация /СЗО/ твърди, че само 28 души са загинали и изчислява броя на възможните смъртни случаи от рак на 4000, изследването на ЕС заявява, че смъртността може да се изчислява „най-малко между 17,000 и 68,000 за период от 50 години“.

В остро противоречие с твърденията на проядените защитници, според които катастрофата е причинила съвсем малко допълнителни заболявания от рак, докладът сочи, че е погрешно последиците от Чернобил да се свеждат единствено до рака. „Нераковите въздействия след Чернобил може да са много значими, в т.ч. имунологични разстройства и сърдечносъдови заболявания – особено сред младите,“ гласи той.

Инцидентите с реактори са посочени като най-сериозната обозрима заплаха свързана с ядрената индустрия. Според изследването, възможността от значими ядрени инциденти в бъдеще се е покачила двайсеткратно след Фукушима.
Отдавна трябваше да бъде предприето незабавно преработване на методите, по които се оценява сигурността на атомните електроцентрали, твърди изследването. „Независимо от личните виждания за рисковете и ползите от ядрената енергетика, ясно е че възможността за катастрофални инциденти трябва да се включи в разчетите на политическите и регулаторни процеси за вземане на решения. Както регулациите за действащи ядрени реактори, така и проектните изисквания за всеки предложен реактор трябва да бъдат сериозно преоценени.“

Генномодифицирани храни и култури

Докладът твърди също, че генномодифицираните култури не носят преки ползи за потребителите. Те са обект на пресилена еуфория, не са непременно безопасни, и са силно неподходящи за мнозинството от фермерите по света.
Той доказва, че йерархични ГМ компании цинично манипулират международните системи за патенти и субсидии за да си осигурят максимални печалби. „Модифицирането на генотипове за регистриране на патенти и защита на видови вариации осигурява финансови приходи много по лесно отколкото всички иновативни опити за покриващи насаждения, ротация на култури, компостиране, самонасочвано обучение на фермерите, програми за микро-маркетинг и кредитиране,“ гласи той.

Изследването сравнява потенциала на високоресурсното генномодифицирано земеделие и нискотехнологични „агро-екологични“ методи, които се ползват все по-широко от земеделците в развиващите се страни, и заключва, че рисковете свързани с ГМ се подценяват, докато ползите се преувеличават.

„Трупат се доказателства, че твърденията за ползите са раздути, и че има обратни ефекти. Ползите, които вероятно са преувеличени, засягат по-малката употреба на пестициди, намаленото използване на по-отровни пестициди, повишените добиви и приходи на фермерите. Сигурността на генномодифицираните култури се предполага винаги, когато липсват доказателства за вреди, сякаш това е равнозначно на доказана липса на вреди, което явно е погрешно. По този начин много от изводите за сигурността… се основават на презумпции вместо на доказателства.“

Изследването не отхвърля генномодифицираните култури, но твърди, че полезността им е ограничена от начина, по който се ползват понастоящем. Вместо да бъде широко-използвана технология, ГМ е ограничено в много малко страни и до едва 3% от световната обработваема земя, твърди докладът. „Изненадващо е, че въпреки повече от 30 години на изследвания и развитие, и близо 20 години на търговска употреба на генномодифицираните продукти, само две характеристики имат пазарно значение – толерантността към хербициди и производството на инсектициди. И дори те са пропорционално развити само в малък брой страни. Според изчисления, произлизащи от индустрията генномодифицираната култивация покрива огромен брой хектари в глобален мащаб, но при проверка се оказва, че подкрепата за ГМ култури по света е разпределена неравномерно.“

Към оригинала на статията: тук